Panama'2015: 10. Kuna Yala

23-25.12.2015г

23.12.2015г

В 5:30ч ни вземат от хотела с 4x4 за Куна Яла. Освен нас двамата e и Фелипе, който говори испански, но с акцент на гринго. Явно и манталитетът му е на гринго, а не на латино, защото се възмущава от честите спирания - първо в супер в покрайнините на Панама Сити за пазаруване и после по пътя за закуска и кафе на шофьора. С нас пътува и жена, но не мога да определя връзката й с шофьора. Говорят си на испански. Облечени са като западняци. Толкова години Куна са успяли да опазят езика и културата си, но сега не убедена, че ще устоят на консуматорското общество и глобализацията.

След магистралата, пътят прдълвава през джунглата. Асфалтът е преобладаващо добър, но има участъци, където е изчезнал, най-вероятно от проливни дъждове. Доста завои. Минава се граничен контрол.

Cartí е разочарование. Прилича на гара-разпределителна. Има гише да си платиш пристанищната такса, ако не си го направил предварително. Предполага се, че веднага ще се прехвърлиш на ланча.

Лодкаджията ни осведомява за възможностите за отсядане на островите. Решаваме да останем за една нощувка на един остов - Aguja, а за втора - на друг - Perro Chico. Идеята е да видим повече или поне така се надявам.

Първият остров - Aguja или Icodub - може да бъде обиколен за 3 минути. Nomad "ми отпуска" 5, защото съм "късокрачка". Наречен е Aguja заради някакво растение с игли, което се срещало на острова, първоначално необитаем и после облагороден, за да посреща туристи. А туристи се намират. Това е най-посещаваният остров, заради близостта си до сушата. И най-"цивилизованият." Настаняването е в т. нар. "кабини" - колиби - някои с пясъчен под, други с дървен. В цената на нощувката (50$/човек за кабина с дървен под) влиза и храна - закуска, обяд и вечеря. В кабините има осветление и неработещи контакти. На острова има дори мобилен интернет, ако си си закупил.

Излежавам се в хамак и най-голямото ми притеснение е върху главата ми да не падне някой кокосов орех от палмите, на които е вързан хамакът. Освен да подремвам сладко-сладко, другото ми забавление е да наблюдавам как ловуват пеликаните - летят, набелязват рибата в тюркоазената вода и се изстрелват към плячката. Нямат пропуски.

Друго занимание би бил плажът, ако не си си затрил банския по пътя. Не таих големи надежди, че ще продават някъде бански. Иначе бих била много разочарована.

Уплътнявам си времето с писане на този дневник. Чакам да мине досатъчно време от закуската, за да отида първо на обяд, а после на вечеря. Да. В рая е скучно! Не забелязвам нито змии, нито ябълки. Само мравки.