17 септември 2014
Трансферът до летището е за 7:30. Имайки предвид, че "чилийците са германците на Латинска Америка", отивам 15 минути по-рано на рецепцията и вече ме чакат. Точно преди да стигнем до терминала се отбиваме до офиса на фирмата, за да си платим. Мацката до мен беше проспала предишния си трансфер и трябва да плати двойно. Сигурно заради това са безкрайните оправдания към майка й по телефона. Чуваше се как майката не спира "да нарежда".
На летището пак е пълно. Няма отделни гишета за регистрация за всеки полет, както съм свикнала, а по едно на авиокомпания за всички полети. Добре, че не летя с LAN! Служителката на гишето се мръщи на испанския ми, но не ми предлага да минем на английски. Омръзва ми да се разправям с нея и не й искам място до прозореца и затова получавам до пътеката. Освен мен другите чужденци са четирима американци. Може би заради националността им им предлагат места в бизнес класата. Аз пък се местя на техните. Но гледката е от F, а аз съм на А.
В Calama (да се чете Калама, а не Салама) още не е дошъл багажът, но вече имам трансфер до Сан Педро. До тук беше лесната част. Нямам резервирана стая. Едва в минибуса се сещам, че нося пътеводител и си набелязвам няколко хостела. Шофьорът ме оставя пред единия от тях. Има стая само за същата вечер. Намирането на стая за 18ти е mission impossible. Градът е пълен с туристи, преобладаващо чилийци, дошли за празниците. Информационният център не работи по същата причина. Отивам до туристическата агенция, препоръчана от Оги. Обяснявам им, че ме интересуват екскурзиите им, но че все още си търся подслон и там ми препоръчват друг хостел. В него има стая, но за последните 2 нощувки. В първия ми предлагат легло в спално помещения за 4ма за 18.09. и аз се съгласявам, не ми се разправя повече.
Плащам за екскурзиите. Общо 6 са и без да се пазаря ми правят отстъпка от 30%. Ако се плати с карта, обаче, се губи отстъпката.
Имам страшно главоболие още от таксито. Моите спътници също се оплакаха. Аспирин протект и mate de coca не ми помагат. Не може да е височинна болест! Все пак Сан Педро де Атакама е на 2400м надморска височина. Аптекарят ми обяснява, че sorojchi се продава само в Боливия, а чилийският вариант се пие предварително, а не при проява на симптомите. Притеснявам се как ще изкарам екскурзиите. Подредени са така, че тези с по-висока надморска височина да са последните дни.
Снимките от хостела във Фейсбук предизвикат коментари. Някои неочаквани - като предупреждение за vinchuca, 7см бръмбар, който ще ми изпие кръвта докато спя и после ще се изходи в раната, аз ще го разчеша и ... ще умра. Стаята ми може да е много мизерна, но имам разклонител с достатъчно гнезда за всички джаджи, wifi за двучасов видеоразговор по скайп и баните са много чисти. Какво повече да иска човек.
В града има група, която изпълнява cueca. Харесва ми, за разлика от салсата, която ми напомня нашенската чалга. Пеят, танцуват и обикалят града. Продължава и през нощта.
video
Трансферът до летището е за 7:30. Имайки предвид, че "чилийците са германците на Латинска Америка", отивам 15 минути по-рано на рецепцията и вече ме чакат. Точно преди да стигнем до терминала се отбиваме до офиса на фирмата, за да си платим. Мацката до мен беше проспала предишния си трансфер и трябва да плати двойно. Сигурно заради това са безкрайните оправдания към майка й по телефона. Чуваше се как майката не спира "да нарежда".
На летището пак е пълно. Няма отделни гишета за регистрация за всеки полет, както съм свикнала, а по едно на авиокомпания за всички полети. Добре, че не летя с LAN! Служителката на гишето се мръщи на испанския ми, но не ми предлага да минем на английски. Омръзва ми да се разправям с нея и не й искам място до прозореца и затова получавам до пътеката. Освен мен другите чужденци са четирима американци. Може би заради националността им им предлагат места в бизнес класата. Аз пък се местя на техните. Но гледката е от F, а аз съм на А.
В Calama (да се чете Калама, а не Салама) още не е дошъл багажът, но вече имам трансфер до Сан Педро. До тук беше лесната част. Нямам резервирана стая. Едва в минибуса се сещам, че нося пътеводител и си набелязвам няколко хостела. Шофьорът ме оставя пред единия от тях. Има стая само за същата вечер. Намирането на стая за 18ти е mission impossible. Градът е пълен с туристи, преобладаващо чилийци, дошли за празниците. Информационният център не работи по същата причина. Отивам до туристическата агенция, препоръчана от Оги. Обяснявам им, че ме интересуват екскурзиите им, но че все още си търся подслон и там ми препоръчват друг хостел. В него има стая, но за последните 2 нощувки. В първия ми предлагат легло в спално помещения за 4ма за 18.09. и аз се съгласявам, не ми се разправя повече.
Плащам за екскурзиите. Общо 6 са и без да се пазаря ми правят отстъпка от 30%. Ако се плати с карта, обаче, се губи отстъпката.
Имам страшно главоболие още от таксито. Моите спътници също се оплакаха. Аспирин протект и mate de coca не ми помагат. Не може да е височинна болест! Все пак Сан Педро де Атакама е на 2400м надморска височина. Аптекарят ми обяснява, че sorojchi се продава само в Боливия, а чилийският вариант се пие предварително, а не при проява на симптомите. Притеснявам се как ще изкарам екскурзиите. Подредени са така, че тези с по-висока надморска височина да са последните дни.
Снимките от хостела във Фейсбук предизвикат коментари. Някои неочаквани - като предупреждение за vinchuca, 7см бръмбар, който ще ми изпие кръвта докато спя и после ще се изходи в раната, аз ще го разчеша и ... ще умра. Стаята ми може да е много мизерна, но имам разклонител с достатъчно гнезда за всички джаджи, wifi за двучасов видеоразговор по скайп и баните са много чисти. Какво повече да иска човек.
В града има група, която изпълнява cueca. Харесва ми, за разлика от салсата, която ми напомня нашенската чалга. Пеят, танцуват и обикалят града. Продължава и през нощта.
video
No comments:
Post a Comment