България'2013: Ждрелото на река Ерма

20ти октомври 2013
Използваме продължителното циганско лято за еднодневни екзкурзийки из България.  Посоката този път е Ждрелото на река Ерма. Последно ходих там преди 5+ години с приятели, но сега на дневен ред е Трънската екопътека. По пътя си набелязваме Врабченски водопад за друго отскачане от София.

Тук някъде долу е водопадът:

 При ждрелото съм приятно изненадана от оборудването за барбекю - масички и огнища.

 Настана малък спор откъде започва  екопътеката. В крайна сметка тук е много добре описано:
Трънска екопътека
Моите проблеми започнаха от самото начало. Видя ми се стръмно и ми трябваше много време да се престраша да тръгна по пътеката.  Но ме досрамя когато видях сама баба с двете си внучета, мислейки какво доверие имаме на родителите си като им оставяме децата си. Успях да настигна "групата" в подножието на връх Църквището. На места се бях изкачвала на четири и не преставах да мисля как ще се слиза. Затова настоях да ми бъде направена снимка, т. нар. последната ми снимка, ако не преживея обратния път...

 "Последната ми снимка" (в дубъл):

 За малко да не се качим нагоре. Слънцето блестеше толкова силно, че не бяхме забелязали, че има съвсем малко до върха. Заслужава си!!! Дори да не личи от снимките ми!

 Тук на фотографа (т.е. на мен) му се изправя косата докато прави снимка на единствената си сестра. Стисках зъби, за да не изръся нещо от рода: "Мини малко назад"...

На връщане някак си  продължихме по полегатата пътека, та ще има още снимки с мен.
Овце и бране на шипки по пътя обратно до София. Това шипково вино все не се получава...