14 декември 2013
Не е точно пътуване, но нов блог за книги не ми се прави.
Та, днес, работен ден, започва в боулинг зала с игра на белот. Последвани от 5 минутна разходка из Студентски град. И едно време беше грозно място, но сега е гротеска. Оглеждам девойките в автобус №94, за да проверя дали наистина има хубави. Хм, виж добре изглеждащи младежи се намират. За "Панаира на книгата" в НДК има много хора. Прекалено. Не обичам блъсканиците и затова не успявам да си купя набелязаните книги. Но пък се запасявам с балканска литература. Малка почивка от немско- и испаноезичната. И от българската, която напоследък ми е най-интересна. Оставам за двете срещи с писатели. Първата е с Емилия Дворянова и Гоце Смилевски. Българката дори не съм я чувала. Срамота! Македонецът още не съм го чела, пак срамота, но грешката ще бъде поправена в близко бъдеще. За моя изненада разговорът ми е интересен въпреки малоумните въпроси от страна на публиката ("Ако книгите Ви могат да бъдат определени с цвят, мирис и вкус, кои биха били те?" WTF???). И двамата много ме впечатляват. Не успявам да си взема автограф от Г. Смилевски - тъкмо ми идва редът и негови познати го заговарят. Нейсе. Автографи няма да събирам. Но, ако спечели Нобелова награда някой ден, ще ме яд.
Втора среща - с Алек Попов и Дан Лунгу. Нямам сили да остана до края. Но и четенето на откъси ми е излишно. Чак на път за вкъщи се сещам какво бих попитала Алек Попов, а именно не е ли разочарован от екранизацията на "Мисия Лондон", въпреки че със сигурност е увеличила популярността му. И ... "Сестри Палавееви" не ми хареса, съжалявам! За разлика от другите му книги.
No comments:
Post a Comment