12.03.2016
За Камагуей не само нямаме координати къде да отседнем, но и няколко пъти различни хора са ни предупреждавали, че е опасно. От автогарата вземаме велотакси. Питаме момчето за сигурността. Нас нямало да ни пипнат - туризмът е много важен. Закарва ни до адрес от Lonely Planet. Отвън стоящият мъж се представил като собственика и обявил, че няма места, но можел да ни заведе другаде. Тогава момчето с велотаксито се намесило, че този бил само комисионер, не притежавал никаква каса. Детайлите ги научвам впоследствие, защото съм останала с багажа. В крайна сметка се настаняваме в къщата на случайно преминаващ, много любезна възрастна двойка и дъщеря им.
Градът е описан като лабиринт от улици и площади с архитектурни образци от всички стилове. Чуждестранните туристи вече сме малцинство. Встрани от централната част не се срешат толкова много хора, само живеещите там. Деца, играещи на футбол на улицата - отдавна забравена гледка. Не усещам никаква опасност. Но опасността е там, дебне... Изпуснала съм nomad от поглед докато снимам и ... някаква мацка му предлага сексуални услуги. Току до гробището. Подминали сме това в Хавана и сега поправяме грешката. Пазачът проявява интерес как се живее в България сега след промените. Нали и Куба се променя.
Копелия е вече затворена. За ресторанта, който съм харесала, има опашка и сядаме в кафене, в което по-късно се присъединяват и други чужденци. Сред местните се откроява мацка с iPhone, която неуморно го използва. Но повече ме радват тримата на съседната маса - всеки, четящ книгата си докато има дневна светлина.
През нощта се убеждаваме в неудобството на централното разположение на касата. Шумно е - постоянно преминават хора. Не ни става ясно дали е така и през седмицата а не само в събота срещу неделя.
За Камагуей не само нямаме координати къде да отседнем, но и няколко пъти различни хора са ни предупреждавали, че е опасно. От автогарата вземаме велотакси. Питаме момчето за сигурността. Нас нямало да ни пипнат - туризмът е много важен. Закарва ни до адрес от Lonely Planet. Отвън стоящият мъж се представил като собственика и обявил, че няма места, но можел да ни заведе другаде. Тогава момчето с велотаксито се намесило, че този бил само комисионер, не притежавал никаква каса. Детайлите ги научвам впоследствие, защото съм останала с багажа. В крайна сметка се настаняваме в къщата на случайно преминаващ, много любезна възрастна двойка и дъщеря им.
Градът е описан като лабиринт от улици и площади с архитектурни образци от всички стилове. Чуждестранните туристи вече сме малцинство. Встрани от централната част не се срешат толкова много хора, само живеещите там. Деца, играещи на футбол на улицата - отдавна забравена гледка. Не усещам никаква опасност. Но опасността е там, дебне... Изпуснала съм nomad от поглед докато снимам и ... някаква мацка му предлага сексуални услуги. Току до гробището. Подминали сме това в Хавана и сега поправяме грешката. Пазачът проявява интерес как се живее в България сега след промените. Нали и Куба се променя.
Копелия е вече затворена. За ресторанта, който съм харесала, има опашка и сядаме в кафене, в което по-късно се присъединяват и други чужденци. Сред местните се откроява мацка с iPhone, която неуморно го използва. Но повече ме радват тримата на съседната маса - всеки, четящ книгата си докато има дневна светлина.
През нощта се убеждаваме в неудобството на централното разположение на касата. Шумно е - постоянно преминават хора. Не ни става ясно дали е така и през седмицата а не само в събота срещу неделя.
No comments:
Post a Comment