5.3.2016
Закуска. Запознаваме се сьс сьпругата на Франк - Анабел - и домашната помощница(?) Роса. Силно кафе. Закуската е покрита с кърпи - плодове, хляб, масло, кашкавал, шунка, яйца. Шунката е отвита с любов. Може би е деликатес за Роса, не знам. Закуската е включена в цената от 25 CUC за стаята. Избрала съм Франк от homestay.com. Лекар е, кардиолог, работи на 24 часови смени и за труда си получава възнаграждение от 40 CUC/месец.
Осведовяваме се къде да свършим това-онова - купуване на CUP, интернет карти, постригване, офис на Виасул. За всичко се чака на опашка. Опашката има разпоредител, явно с авторитет. За карти за интернет чакаме 20 минути. Полагат се 3 на човек. Срещу паспорт. 1 час "свободен" достъп до информация. Заради ограничения интернет родителите прекарват повече време с децата си. Те пък спокойно играят на улицата. Това е може би което различава Куба от другите страни.
Използваме интернета на 23та улица. Да. На улицата. Можеш да стоиш прав, да клечиш или да поседнеш, ако има на какво. Срещу 5 CUC се сдобивам с нова прическа. А ла Дилма Русев. Постригването във всяка страна мисля да го напавя традиция.
Тръгваме пеша към автогарата на Виасул. Идеята е по този начин да разгледаме Vedado. Кьщи, автомонтьори, надвесени над автомобили - трябва да са най-добрите в света след като поддържат толкова архаичен автопарк, соц. блокове.
Пица в CUP. 10 за пица в амбалажна хартия. Салфетките са непостижим лукс.
Viazul. Всички билети са продадени и се налага да останем една нощувка повече от предвиденото в Хавана. Не протестираме. Всичко на автогарата се продава в CUC - дори таксата за тоалетната се плаща с пазарната валута.
Връщаме се с такси - ретро-кола. Според шофьора, ако я продаде, с парите би си купил 2 нови.
Пеша по Neptuno - улицата, на която се намира нашата casa particular - до централния площад и El Capitolio - копието на Капитолия във Вашингтон, по-високо от оригинала с няколко метра. Реконструират го, сигурно за посещението на Обама (По-късно научваваме, че е построен за 3 години, а от 7 е в ремонт и не е ясно кога ще е готово.)
Към Malecón, за да изпълним поне една точка от програмата на nomad. До Habana Libre за интернет и вечеря - хот-дог и бира за мен. Хлябът жълтее - има примеси на царевица, пшеницата не достига. Вие се огромна опашка за .. сладолед Coppelia. Ако плащаш в CUC не чакаш. Двоен стандарт. Магазините в CUC са като нашите corecom-и. Пред тях обикновено има местни, които се опитват да измолят да им купиш нещо. Най-често са майки с деца и желаната стока е мляко на прах. По улицата често те спират, за да ти предложат нещо - ресторант, тур... No. Gracias, hermano. Казано от nomad, предизвиква смях. Взели са местен за турист....
Гледката от касата:
Из Ведадо:
Таксито:
Нептуно:
Закуска. Запознаваме се сьс сьпругата на Франк - Анабел - и домашната помощница(?) Роса. Силно кафе. Закуската е покрита с кърпи - плодове, хляб, масло, кашкавал, шунка, яйца. Шунката е отвита с любов. Може би е деликатес за Роса, не знам. Закуската е включена в цената от 25 CUC за стаята. Избрала съм Франк от homestay.com. Лекар е, кардиолог, работи на 24 часови смени и за труда си получава възнаграждение от 40 CUC/месец.
Осведовяваме се къде да свършим това-онова - купуване на CUP, интернет карти, постригване, офис на Виасул. За всичко се чака на опашка. Опашката има разпоредител, явно с авторитет. За карти за интернет чакаме 20 минути. Полагат се 3 на човек. Срещу паспорт. 1 час "свободен" достъп до информация. Заради ограничения интернет родителите прекарват повече време с децата си. Те пък спокойно играят на улицата. Това е може би което различава Куба от другите страни.
Използваме интернета на 23та улица. Да. На улицата. Можеш да стоиш прав, да клечиш или да поседнеш, ако има на какво. Срещу 5 CUC се сдобивам с нова прическа. А ла Дилма Русев. Постригването във всяка страна мисля да го напавя традиция.
Тръгваме пеша към автогарата на Виасул. Идеята е по този начин да разгледаме Vedado. Кьщи, автомонтьори, надвесени над автомобили - трябва да са най-добрите в света след като поддържат толкова архаичен автопарк, соц. блокове.
Пица в CUP. 10 за пица в амбалажна хартия. Салфетките са непостижим лукс.
Viazul. Всички билети са продадени и се налага да останем една нощувка повече от предвиденото в Хавана. Не протестираме. Всичко на автогарата се продава в CUC - дори таксата за тоалетната се плаща с пазарната валута.
Връщаме се с такси - ретро-кола. Според шофьора, ако я продаде, с парите би си купил 2 нови.
Пеша по Neptuno - улицата, на която се намира нашата casa particular - до централния площад и El Capitolio - копието на Капитолия във Вашингтон, по-високо от оригинала с няколко метра. Реконструират го, сигурно за посещението на Обама (По-късно научваваме, че е построен за 3 години, а от 7 е в ремонт и не е ясно кога ще е готово.)
Към Malecón, за да изпълним поне една точка от програмата на nomad. До Habana Libre за интернет и вечеря - хот-дог и бира за мен. Хлябът жълтее - има примеси на царевица, пшеницата не достига. Вие се огромна опашка за .. сладолед Coppelia. Ако плащаш в CUC не чакаш. Двоен стандарт. Магазините в CUC са като нашите corecom-и. Пред тях обикновено има местни, които се опитват да измолят да им купиш нещо. Най-често са майки с деца и желаната стока е мляко на прах. По улицата често те спират, за да ти предложат нещо - ресторант, тур... No. Gracias, hermano. Казано от nomad, предизвиква смях. Взели са местен за турист....
Гледката от касата:
Из Ведадо:
Таксито:
Нептуно:
No comments:
Post a Comment