9.04.2016
Отново сме с тур и отново съжаляваме, че не сме се организирали самостоятелно, за да имаме повече врееме да се полюбуваме на тюркоазените води. Останалите в групата са от D.F. и е предвиден гид на испански, но по мое настояване избързване напред, за да се насладя на малкото отредено време. От двете страни на реката са направени пътеки с площадки за наблюдение. Най-желаните са близките до Velo de Novia, Воалът на булката. Водата пада от около 70м и се разпенва, прилича ми на захарен памук. Друга желана атракция е спускането по въже - tirolesa - често срещана в Латинска Америка по водопади и каньони.
За обяд сме в семейно заведение близо до границата с Гватемала, което явно е атракция за мексиканските туристи - освен да опитат кухнята имат възможност да закупят гватемалски стоки - храна и сувенири. Децата си просят по някоя moneda, като дори не запомнят кого вече са питали за името му и го питат пак и пак.
Следваща точка в програмата са Lagos/Lagunas de Montebello, национален парк с 59 езера, чиито води са оцветени в различни нюанси от минералите в почвата. Въпреки колоната от автобуси с туристи не мога да не отбележа, че се стараят да няма ступване на много хора на едно място - преценяват кога да спрат на мирадорите, избират на кое езеро да ни оставят. На езерото има две забавления - разходка с лодка и конна езда. Заради ограниченото ни време трябва да изберем само едното. Успявам да убедя nomad да пробваме конната езда. Обясняваме на собствениците на конете, двама братя, че не умеем да яздим и че имаме малко опит с мулета. Та братята водят животните за поводите. По-точно единият брат води моя кон за повода, подтичвайки, а конят на nomad е оставен да ни следва и nomad му държи повода, така че донякъде може да се каже, че той язди, видимо доволен. "Ездата" ме връща във времето на трека до Ел Мирадор. Времето ни притиска и отиваме само до две сенотета, наблизо до езерото и бързаме да се върнем. Бързането се оказва излишно, защото междувременно някои от останалите са се решили да пробват разходката с лодка и трябва да ги изчакаме. Месните живеят в близкото село и туристите сме им източниците на доходи.
Късно вечерта, просрочили с часове предварително оповестената продължителност на тура, сме оставени в Сан Кристобал де лас Касас. Като равносметка за деня - гледките са си заслужавали.
Разходи:
тур - 350$/човек
обяд - 120$/човек
езда - 500$ (с щедър бакшиш)
вечеря - 120$, супер - 54$
нощувка - 450$
Отново сме с тур и отново съжаляваме, че не сме се организирали самостоятелно, за да имаме повече врееме да се полюбуваме на тюркоазените води. Останалите в групата са от D.F. и е предвиден гид на испански, но по мое настояване избързване напред, за да се насладя на малкото отредено време. От двете страни на реката са направени пътеки с площадки за наблюдение. Най-желаните са близките до Velo de Novia, Воалът на булката. Водата пада от около 70м и се разпенва, прилича ми на захарен памук. Друга желана атракция е спускането по въже - tirolesa - често срещана в Латинска Америка по водопади и каньони.
За обяд сме в семейно заведение близо до границата с Гватемала, което явно е атракция за мексиканските туристи - освен да опитат кухнята имат възможност да закупят гватемалски стоки - храна и сувенири. Децата си просят по някоя moneda, като дори не запомнят кого вече са питали за името му и го питат пак и пак.
Следваща точка в програмата са Lagos/Lagunas de Montebello, национален парк с 59 езера, чиито води са оцветени в различни нюанси от минералите в почвата. Въпреки колоната от автобуси с туристи не мога да не отбележа, че се стараят да няма ступване на много хора на едно място - преценяват кога да спрат на мирадорите, избират на кое езеро да ни оставят. На езерото има две забавления - разходка с лодка и конна езда. Заради ограниченото ни време трябва да изберем само едното. Успявам да убедя nomad да пробваме конната езда. Обясняваме на собствениците на конете, двама братя, че не умеем да яздим и че имаме малко опит с мулета. Та братята водят животните за поводите. По-точно единият брат води моя кон за повода, подтичвайки, а конят на nomad е оставен да ни следва и nomad му държи повода, така че донякъде може да се каже, че той язди, видимо доволен. "Ездата" ме връща във времето на трека до Ел Мирадор. Времето ни притиска и отиваме само до две сенотета, наблизо до езерото и бързаме да се върнем. Бързането се оказва излишно, защото междувременно някои от останалите са се решили да пробват разходката с лодка и трябва да ги изчакаме. Месните живеят в близкото село и туристите сме им източниците на доходи.
Късно вечерта, просрочили с часове предварително оповестената продължителност на тура, сме оставени в Сан Кристобал де лас Касас. Като равносметка за деня - гледките са си заслужавали.
тур - 350$/човек
обяд - 120$/човек
езда - 500$ (с щедър бакшиш)
вечеря - 120$, супер - 54$
нощувка - 450$
No comments:
Post a Comment