11.06.2016
Последни часове в Богота. Между музей на златото и фризура избирам второто - ако искам колумбийска прическа за колекцията, това ми е шансът. Подходът на фризьорката ме изненадва. За последен път са ме постригвали с машинка в детските ми години. Прощалната разходка из Канделария води до открития и изгубване, за да напрегне обстановката в последния момент. Традициите трябва да се спазват.
Познатият ни отпреди таксиджия държи да остави неприятно последно впечатление от страната. Въпреки първоначалните 2 уточнения на цената (30 000 песо), по пътя се опитва да изкопчи още 10 000, защото International Departures били по-далече от вътрешните. На краставичар краставици ще продава. Все едно не сме прекарали часове на това летище и не знаем как стоят нещата. Nomad е непреклонен, сумата не е голяма, но си имаме принципи - никакви отстъпки за тарикатите.
Отново летим с VivaColombia. Разочарованията са две - седалките са също толкова нагъсто, колкото и във вътрешните полети. Прекалили са. Лампите за нашия ред светят на предните. Отново не си с място, а трябва да се блъскаш, ако искаш място до прозореца. А аз искам. Nomad - не. Предпочита до пътека. Компромисното решение, което сме намерили е всеки да си сяда, където му харесва. Когато полетът не е пълен се случва между нас да няма друг. Все пак сме наследници на Бай Ганьо. Другата неприятност е, че храната на международните полети се плащала с долари. Не само нямаме и един долар, но са ни останали много колумбийски песо, а най-лошото е, че сме много гладни. Утешението ми докато е светло са гледките. Сметките от коя страна да седна са излезли верни - летим на юг, слънцето залязва на запад, т.е. място А е моето.
Кацаме доста по-рано от предвиденото. Но друга традиция е спазена - моят багаж е последен на лентата. Важното е, че е пристигнал.
Бакоматът отпуска само 400 сол, т.е. около 200 лв. Можеш да изтеглиш и долари,
Поръчала съм трансфер към хотела. Хотелът е избран по името - кога друг път ще отседна в The White House? Посреща ни Раул. Не може да ни обясни защо в Лима мирише толкова лошо - на кланица. Не било така в Мирафлорес. Има нещо неприятно сервилно у Раул и недоумявам защо nomad е щедър към него - вместо исканите 20$ USD му дава 100 S sol. На стената до рецепцията са залепени банкноти от различни страни. Сред тях е и наша петолевка с надпис "For Raul from Pancho. Friends forever."
В Лима правят впечатления две неща - има неприятна такса при плащане с карта. Доларът е широко използвана валута - поне в Лима, стига да не е в банкноти от 100.
Раул ни закарва до препоръчан от него ресторант. Безплатно. Изглежда лъскав и продължават да прииждат хора, а е към 22ч. Nomad е доволен от anticucho - било най-вкусното антикучо, което бил ял. Правело се от кучешко месо - "анти куче". Шегичка в негов стил. Аз ям ... спагети. След толкова време в Латинска Америка не мога да гледам месо. Латиносите са големи месари - ако могат да си го позволят (зависи от страната) - закусват, обядват и вечерят с месо. Както и в Испания пилето, рибата и морските дарове са ... вегетариански ястия.
Успяваме да изминем 8-те пресечки до хостела без да се изгубим. Разликата с Богота е набиваща се на очи. Тук спокойно се разхождаш по улиците късно нощем.
Много сме разочаровани от стаята. Недопустимо няма wifi (испанците го четат "вифи") в стаята. Шумно е. Но най-голямата "екстра" е, че отдушникът на тоалетната на рецепцията е към нашата стая. Обстановката наистина е "интимна"...
Последни часове в Богота. Между музей на златото и фризура избирам второто - ако искам колумбийска прическа за колекцията, това ми е шансът. Подходът на фризьорката ме изненадва. За последен път са ме постригвали с машинка в детските ми години. Прощалната разходка из Канделария води до открития и изгубване, за да напрегне обстановката в последния момент. Традициите трябва да се спазват.
Познатият ни отпреди таксиджия държи да остави неприятно последно впечатление от страната. Въпреки първоначалните 2 уточнения на цената (30 000 песо), по пътя се опитва да изкопчи още 10 000, защото International Departures били по-далече от вътрешните. На краставичар краставици ще продава. Все едно не сме прекарали часове на това летище и не знаем как стоят нещата. Nomad е непреклонен, сумата не е голяма, но си имаме принципи - никакви отстъпки за тарикатите.
Отново летим с VivaColombia. Разочарованията са две - седалките са също толкова нагъсто, колкото и във вътрешните полети. Прекалили са. Лампите за нашия ред светят на предните. Отново не си с място, а трябва да се блъскаш, ако искаш място до прозореца. А аз искам. Nomad - не. Предпочита до пътека. Компромисното решение, което сме намерили е всеки да си сяда, където му харесва. Когато полетът не е пълен се случва между нас да няма друг. Все пак сме наследници на Бай Ганьо. Другата неприятност е, че храната на международните полети се плащала с долари. Не само нямаме и един долар, но са ни останали много колумбийски песо, а най-лошото е, че сме много гладни. Утешението ми докато е светло са гледките. Сметките от коя страна да седна са излезли верни - летим на юг, слънцето залязва на запад, т.е. място А е моето.
Кацаме доста по-рано от предвиденото. Но друга традиция е спазена - моят багаж е последен на лентата. Важното е, че е пристигнал.
Бакоматът отпуска само 400 сол, т.е. около 200 лв. Можеш да изтеглиш и долари,
Поръчала съм трансфер към хотела. Хотелът е избран по името - кога друг път ще отседна в The White House? Посреща ни Раул. Не може да ни обясни защо в Лима мирише толкова лошо - на кланица. Не било така в Мирафлорес. Има нещо неприятно сервилно у Раул и недоумявам защо nomad е щедър към него - вместо исканите 20$ USD му дава 100 S sol. На стената до рецепцията са залепени банкноти от различни страни. Сред тях е и наша петолевка с надпис "For Raul from Pancho. Friends forever."
В Лима правят впечатления две неща - има неприятна такса при плащане с карта. Доларът е широко използвана валута - поне в Лима, стига да не е в банкноти от 100.
Раул ни закарва до препоръчан от него ресторант. Безплатно. Изглежда лъскав и продължават да прииждат хора, а е към 22ч. Nomad е доволен от anticucho - било най-вкусното антикучо, което бил ял. Правело се от кучешко месо - "анти куче". Шегичка в негов стил. Аз ям ... спагети. След толкова време в Латинска Америка не мога да гледам месо. Латиносите са големи месари - ако могат да си го позволят (зависи от страната) - закусват, обядват и вечерят с месо. Както и в Испания пилето, рибата и морските дарове са ... вегетариански ястия.
Успяваме да изминем 8-те пресечки до хостела без да се изгубим. Разликата с Богота е набиваща се на очи. Тук спокойно се разхождаш по улиците късно нощем.
Много сме разочаровани от стаята. Недопустимо няма wifi (испанците го четат "вифи") в стаята. Шумно е. Но най-голямата "екстра" е, че отдушникът на тоалетната на рецепцията е към нашата стая. Обстановката наистина е "интимна"...
No comments:
Post a Comment