---
В 4:30 ни взеха от хотела, закараха ни до chicken bus (това не го очаквахме, предполагахме, че транспортът е 4x4). В 5 автобусът потегли към Кармелита. Пътуването трая ок. 4ч. Пристигнахме. По-голямата част от багажа ни беше натоварена на мулета. Ти носиш това, което ти трябва за деня и ако имаш чупливи неща, като техника, пак си ги носиш ти. И водата си. Докато натоварят багажа на мулетата - храна, вода, всичко необходимо за трека, имаш обяд и тепърва започва първият ден преход. Целта е Тинтал, където е нощувката. Заради по-късното тръгване (местните бяха също изненадани, че са ни извозили с chicken bus) не посетихме Флорида, както е по програма, а я оставихме за последния ден. Т.к. работят по разчистването на трасето, трябваше да заобиколим, което удължи пътя с час-час и нещо. Бях тръгнала с маратонки-сандали - с отворени пети. Груба грешка. След първите 2ч започна да става трудно. Постоянно се спъвах, влизаха буци пръст. Жега. Влага. В 12ч през нощта българско време оставаше поне час преход, а аз исках само да спя, не можех да си държа очите отворени. Пристигнахме. Настаниха ни. Полюбувахме се на залеза - винаги има екстра - залез/изгрев, когато може и двете. Вечеря. И след това последва лечение на пришките ми. Бяха пукнати, дезинфекцирани, превързани от гида и nomad. Ношувка. По времето, когато в България вече е ден и естествено не успях да спя повече от 2ч.
---
Първите маймуни-паяк, които виждаме. Те са високо по дърветата и е трудно да ги снимаш без подходяща техника.
Канадецът Джо се любува на залеза, а аз се опитвам да го ползвам за модел. Не много успешно.
Впечатляващо е колко е шумно преди залез и за самия залез всички животни в джунглата утихват, сякаш затаили дъх, за да се полюбуват на природното явление.
Още първия ден на трека започнаха пререканията с В. Когато вече ми се затваряха очите за сън и от умора се препъвах на всяка стъпка, а той върви след мен и повтаря: "Гледай си в краката." В лагера ме гледа сърдито. Когато сядаме за вечеря, започва да се притеснява какво ще ме прави, че било грешка да ме вземе на трека. Опитвам се му обясня, поне докато сме с другите да се забавляваме и да не ги занимаваме с нашите проблеми. Когато легнахме да спим се оказа, че хърка. Това много ме вбеси, защото ме беше уверявал, че никога не хърка.
От друга страна, ще е нечестно да не спомена, че след обедната почивка ми взе раницата и я носи до лагера. За пришките му използвах санитарните материали. Както и мокрите кърпички за тоалетна. И челник беше взел за мен.
В 4:30 ни взеха от хотела, закараха ни до chicken bus (това не го очаквахме, предполагахме, че транспортът е 4x4). В 5 автобусът потегли към Кармелита. Пътуването трая ок. 4ч. Пристигнахме. По-голямата част от багажа ни беше натоварена на мулета. Ти носиш това, което ти трябва за деня и ако имаш чупливи неща, като техника, пак си ги носиш ти. И водата си. Докато натоварят багажа на мулетата - храна, вода, всичко необходимо за трека, имаш обяд и тепърва започва първият ден преход. Целта е Тинтал, където е нощувката. Заради по-късното тръгване (местните бяха също изненадани, че са ни извозили с chicken bus) не посетихме Флорида, както е по програма, а я оставихме за последния ден. Т.к. работят по разчистването на трасето, трябваше да заобиколим, което удължи пътя с час-час и нещо. Бях тръгнала с маратонки-сандали - с отворени пети. Груба грешка. След първите 2ч започна да става трудно. Постоянно се спъвах, влизаха буци пръст. Жега. Влага. В 12ч през нощта българско време оставаше поне час преход, а аз исках само да спя, не можех да си държа очите отворени. Пристигнахме. Настаниха ни. Полюбувахме се на залеза - винаги има екстра - залез/изгрев, когато може и двете. Вечеря. И след това последва лечение на пришките ми. Бяха пукнати, дезинфекцирани, превързани от гида и nomad. Ношувка. По времето, когато в България вече е ден и естествено не успях да спя повече от 2ч.
---
Още първия ден на трека започнаха пререканията с В. Когато вече ми се затваряха очите за сън и от умора се препъвах на всяка стъпка, а той върви след мен и повтаря: "Гледай си в краката." В лагера ме гледа сърдито. Когато сядаме за вечеря, започва да се притеснява какво ще ме прави, че било грешка да ме вземе на трека. Опитвам се му обясня, поне докато сме с другите да се забавляваме и да не ги занимаваме с нашите проблеми. Когато легнахме да спим се оказа, че хърка. Това много ме вбеси, защото ме беше уверявал, че никога не хърка.
От друга страна, ще е нечестно да не спомена, че след обедната почивка ми взе раницата и я носи до лагера. За пришките му използвах санитарните материали. Както и мокрите кърпички за тоалетна. И челник беше взел за мен.
No comments:
Post a Comment