---
Трябва да се върнем в Кармелита. И по пътя да посетим Ла Флорида (или Калифорния, както се обърка едният канадец още първия ден и не му беше приятно, че всички му се смяхме, а то просто се получи забавно). И при това, трябва да стигнем в Кармелита навреме за автобуса. Това означава препускане през целия ден въпреки ранното ставане. Затова и предния ден nomad е договорил едно муле за нас. Идеята беше да се редуваме, както ни инструктира Абел - 20 мин ходене, почивка, 20 минути езда, почивка. Защото като не си научен да яздиш, ездата те изморява, но по друг начин от ходенето. Мулетарят избира най-якото си муле, мъжко, младо и високо. Абел изглежда много притеснен и сякаш ни/ме избягва. След смяна на плановете правим каквото казва мулетарят. Аз оставам с него и ще яздя първа и след 25 мин ще настигнем групата. Минава доста време докато мулетата биват натоварени. Помните, че съм висока 1.58. Как се яха високо муле когато си нисък? Това животно е огромно. Освен високо е и широко и трябва да седя на него максимално разкрачена. Седлото е твърдо. Не е центрирано. Вместо 25 мин яздя повече от час, в бързо темпо ("Това муле може да върви много бързо"-мулетарят, аз ръмжа на ум). Теренът не е равен. По надолнище ми е трудно да се задържам да не падна. Мулето е високо - това означава две неща - 1. мулетарят почиства клоните с мачете, за да минем 2. трябва да се пазя някой клон да не ми изади окото, докато гледам да не падна от седлото. По едно време мулетарят се убеди, че седлото не е центирано и трябваше да сляза, за да го оправи и пак да го яхвам. Когато настигаме групата, всичко ме боли. Вече ми е трудно да вървя не само заради пришките, ами и заради седалищните мускули, които съм пренатоварила. Казвам на групата, че ще си вървя бавно, оставят ме след като ми обясняват, че пътеката е само една и не мога да се изгубя, и отново съм сама в джунглата. Има доста време до залез, та съм спокойна. Настигам ги до Флорида. Разглеждаме и трябва да продължим с бързо темпо до Кармелита. Жегата става непоносима. Първо вървим пеша, защото теренът не е подходящ за яздене на муле. После nomad яхва нашето. На него му харесва язденето и дори не спазва правилото за редуването на яздене и ходене по 20 мин. Аз не искам и да чуя да яздя отново високото муле. Но като вървиш с муле, трябва да вървиш с неговата скорост пред самото муле, за да не го затрудняваш. В един момент вече силите ми свършиха. Горещо е, а темпото е високо. Затова и аз минавам на муле, на милата Пинина, но редувам ходене и яздене. Когато стигам Кармелита, не разбирам, че съм само 5мин след групата, мислех, че е трябвало дълго да ме чакат. Абел е доволен. Говорим си. Признава си, че е бил много притеснен за нас, особено за мен, че не е вярвал, че ще се справя, а че е негово задължение групата да пристигне заедно. Имаме обяд. Другите са много гладни. Изяждат и моето ядене. Не се смущават, че преди това съм го човъркала с моята вилица. Аз само съм жадна и искам Танг - това е напитката, която се предлага. Коментират, че не биха се справили, ако има още един ден като днешния. А са 15-20г по-млади от мен и в добра форма. Следва chicken bus. По едно време шофьорът беше слязъл, без да изключи от скорост, една жена се качи, автобусът тръгна към канавката и телената ограда на близката къща, хора тръгнаха един през друг да изкачат през вратата, рискувайки по този начин да бъдат сгазени или стъпкани, или и двете, докато автобусът още по-ускорено се накланя. Тогава една жена от пътниците седна на шофьорското място и го спря. Аз само си седях на мястото безучастно, все едно това се случва на някой друг, единствено се бях притеснила за скачащите от автобуса да не пострадат и когато видях, че им се размина, продължих да си седя спокойно. Ирландецът пък не само запази хладнокръвие, но помагаше, казваше какво да се прави. Когато най-накрая успяха с вериги да издърпат автобуса обратно на платното, желаещите да пътуват с него бяха намалели значително. Междувременно ние двамата имахме близки срещи с мравки. Мен ме бяха нападнали десетки. Всяко ухапване боли колкото ужилване от оса и после ти остава сърбяща пъпка. Спреят с/у комари помогна много. Прибрахме се във Флорес и отложихме запланираното за следващия ден посещение на Тикал. Имахме нужда от почивка и пране.
---
Товаренето на мулетата:
Орхидея:
Наближавам Кармелита:
Кармелита или кое е да е друго селище - така изглеждат:
В Кармелита тече строителан дейност. Не ми беше удобно да снимам, но ще се промени доста в близките 1-2г.
Тук беше спрял автобусът когато стана инцидентът с него:
И самият инцидент. Навлязъл е в двора на къщата до пътя. Казаха, че се случва често - 3 пъти за последната семица.
Трябва да се върнем в Кармелита. И по пътя да посетим Ла Флорида (или Калифорния, както се обърка едният канадец още първия ден и не му беше приятно, че всички му се смяхме, а то просто се получи забавно). И при това, трябва да стигнем в Кармелита навреме за автобуса. Това означава препускане през целия ден въпреки ранното ставане. Затова и предния ден nomad е договорил едно муле за нас. Идеята беше да се редуваме, както ни инструктира Абел - 20 мин ходене, почивка, 20 минути езда, почивка. Защото като не си научен да яздиш, ездата те изморява, но по друг начин от ходенето. Мулетарят избира най-якото си муле, мъжко, младо и високо. Абел изглежда много притеснен и сякаш ни/ме избягва. След смяна на плановете правим каквото казва мулетарят. Аз оставам с него и ще яздя първа и след 25 мин ще настигнем групата. Минава доста време докато мулетата биват натоварени. Помните, че съм висока 1.58. Как се яха високо муле когато си нисък? Това животно е огромно. Освен високо е и широко и трябва да седя на него максимално разкрачена. Седлото е твърдо. Не е центрирано. Вместо 25 мин яздя повече от час, в бързо темпо ("Това муле може да върви много бързо"-мулетарят, аз ръмжа на ум). Теренът не е равен. По надолнище ми е трудно да се задържам да не падна. Мулето е високо - това означава две неща - 1. мулетарят почиства клоните с мачете, за да минем 2. трябва да се пазя някой клон да не ми изади окото, докато гледам да не падна от седлото. По едно време мулетарят се убеди, че седлото не е центирано и трябваше да сляза, за да го оправи и пак да го яхвам. Когато настигаме групата, всичко ме боли. Вече ми е трудно да вървя не само заради пришките, ами и заради седалищните мускули, които съм пренатоварила. Казвам на групата, че ще си вървя бавно, оставят ме след като ми обясняват, че пътеката е само една и не мога да се изгубя, и отново съм сама в джунглата. Има доста време до залез, та съм спокойна. Настигам ги до Флорида. Разглеждаме и трябва да продължим с бързо темпо до Кармелита. Жегата става непоносима. Първо вървим пеша, защото теренът не е подходящ за яздене на муле. После nomad яхва нашето. На него му харесва язденето и дори не спазва правилото за редуването на яздене и ходене по 20 мин. Аз не искам и да чуя да яздя отново високото муле. Но като вървиш с муле, трябва да вървиш с неговата скорост пред самото муле, за да не го затрудняваш. В един момент вече силите ми свършиха. Горещо е, а темпото е високо. Затова и аз минавам на муле, на милата Пинина, но редувам ходене и яздене. Когато стигам Кармелита, не разбирам, че съм само 5мин след групата, мислех, че е трябвало дълго да ме чакат. Абел е доволен. Говорим си. Признава си, че е бил много притеснен за нас, особено за мен, че не е вярвал, че ще се справя, а че е негово задължение групата да пристигне заедно. Имаме обяд. Другите са много гладни. Изяждат и моето ядене. Не се смущават, че преди това съм го човъркала с моята вилица. Аз само съм жадна и искам Танг - това е напитката, която се предлага. Коментират, че не биха се справили, ако има още един ден като днешния. А са 15-20г по-млади от мен и в добра форма. Следва chicken bus. По едно време шофьорът беше слязъл, без да изключи от скорост, една жена се качи, автобусът тръгна към канавката и телената ограда на близката къща, хора тръгнаха един през друг да изкачат през вратата, рискувайки по този начин да бъдат сгазени или стъпкани, или и двете, докато автобусът още по-ускорено се накланя. Тогава една жена от пътниците седна на шофьорското място и го спря. Аз само си седях на мястото безучастно, все едно това се случва на някой друг, единствено се бях притеснила за скачащите от автобуса да не пострадат и когато видях, че им се размина, продължих да си седя спокойно. Ирландецът пък не само запази хладнокръвие, но помагаше, казваше какво да се прави. Когато най-накрая успяха с вериги да издърпат автобуса обратно на платното, желаещите да пътуват с него бяха намалели значително. Междувременно ние двамата имахме близки срещи с мравки. Мен ме бяха нападнали десетки. Всяко ухапване боли колкото ужилване от оса и после ти остава сърбяща пъпка. Спреят с/у комари помогна много. Прибрахме се във Флорес и отложихме запланираното за следващия ден посещение на Тикал. Имахме нужда от почивка и пране.
---
Товаренето на мулетата:
Ла Флорида:
Орхидея:
Наближавам Кармелита:
Кармелита или кое е да е друго селище - така изглеждат:
Тук беше спрял автобусът когато стана инцидентът с него:
No comments:
Post a Comment