Грузия+Армения'2013: 1.На път за Тбилиси. Пристигане.

Полет през Истанбул. Усмивката и желанието за пътуване се връщат с качването на самолета. Има закъснение 30+мин при излитане, но явно Турските Авиолинии правят разписанията с голям запас. Гледам началото на Stoker и кацаме. Дори транзитните пътници минават през проверка за сигурност. От 3 ленти работи само едната. Имам 40 мин до часа за отвеждане на пътниците за Тбилиси, отбелязан на бордовата ми карта. Номерът на изхода липсва. Виждам на едно табло - изход 222. Доста далече от изход 300+, на който съм кацнала. Тълпи, тълпи. Със сигурност не е най-голямото летище, но тълпата е впечатляваща. На изход 222 няма информация за очаквания полет. Надземният персонал е много нелюбезен. Вижда те, че искаш да питаш нещо, но започват да си говорят помежду си. Явно не е моят изход. След малко на таблото се появява Тбилиси: изход 303. 15 минути не ми стигат да се добера обратно. Карам се с хората, които стоят вляво на ескалаторите. "Немското" ми възпитание понякога е много неприятна за околните моя черта. Това с ескалаторите много ме дразни и в България. И там се карам. Бързането е било естествено напразно. Полетът има 10 минути закъснение. Първоначално. Преобладават германци. Даже почетох малко "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за да се влея в атмосферата. От всичките ми опити с чужди езици, вече 4 на брой, този беше най-усешният. Беше. Подремнала съм още преди да излетим. Пак закъсение. Поне с 35 минути. Но по някое време капитанът се похвали, че ще пристигнем дори по-рано отколкото е по график. На този полет им разбирам англйския. За разлика от предния, когато само по интонацията предполагах, че не говорят вече на турски. Изисках си вегетарианското ядене. Можело, ако си поискаш. Даже ти го носят надписано. До мен седи сърбин, съдейки по книгата, която чете. Приятна изненада - багажът пристига с мен. Бях си намислила да взема поне бельо и тениска в ръчния багаж, но естествено забравих. Момчето от туристическата информация е любезно. Неприятно е, че полетът Тбилиси-Местия не се изпълнява. Ходенето до Ушгули става проблематично. Надявах се поне в едната посока да летя. Отказала съм предложението от къщата за гости, в която съм резервирала 2 нощувки, да ме вземат с такси от летището. Там геройски отказвам на таксиметровите шофьори. Много са настоятелни. Не за друго, а за да видя как се справям в новата среда. С такси не научаваш нищо. Видяла съм, че рейс 37 отива до централната им гара, а пансионът е наблизо. Купуваш си билет на автобуса за 50 "копейки" (наистина си наричат така тетрите), но трябва да имаш 50 тетри, не можеш да развалиш. Очакваното 20-минутно пътуване ми се видя много дълго. Бях запомнила горе-долу коя улица е моята. Наистина горе-долу, т.е. почти никак. Чистият до момента град заприличва на кой да е арабски или на българската столица. Започвам да разбирам чужденците в България. Тук, ако има изобщо табели на улиците, то те са на грузински. Ядосана съм на себе си затова, че не съм си дала зор да науча азбуката. Отново не съм доволна от моя навигатор. Никаква работа не свърши, само получих предупреждение, че тази услуга ще ми е скъпа. А уж съм си свалила картите. Питам тук-там. Някои са нелюбезни. Повечето се опитват да помогнат. Още на летището съм се престрашила да говоря на руски, моя версия. Но помага. Много. Намирам улицата, но къщата за гости ми се вижда много далече. Почти не ми остава време за разходка. Още като излизам се смрачава, а после става тъмно. Постоянно се чудя дали съм на прав път. Очаквах да е по-лъскаво. Странно е. Само така мога да го опиша. Наистина много се кръстят при виждане на църква. Първо забелязах чичката пред мен в рейса. А на връщане от кратката ми разходка един дядо първо се кръсти десетина пъти, тръгна, направи 3 крачки и яно реши, че не се е кръстил достатъчно, та поспря да повтори процедурата. И аз ще започна да се кръстя. След всяко успешно пресичане. Тук сравнително рядко има "Зебра" в сравнение със София или по' на запад. Но това нищо не значи. "Зебрата" тук е направо опасна. Гледах как един татко с двете си деца пресича. Явно добре възпитани. Глезено дете - след малко го няма. Не преувеличавам.