Грузия+Армения'2013: 3.Мцхета

Исках да тръгна рано от пансиона и да пропусна закуската, за да спестя време, но не можело. Грехота е. Как така без закуска. Ти закуси, а после ще правиш, каквото ще правиш. Има време. Ей къде е Мцеха. Нямам голям избор. Уж бях отстояла на Марина, но тя изпрати мъжа си, след като се разбра, че вратата на двора е заключена и не мога да изляза.
Та закусвам. С двама германци, които ще обикалят както си трябва - 3 седмици в Грузия и 3 в Армения. Успях само една плаха усмивка да предизвикам у господина, когато оплаквайки се, че не говорели езика, аз попитах кой език очаква да му говорят, берлински ли. Вече приключвахме, когато Марина дойде с новината, че са предупредили за буря в 4ч и аз да побързам да се върна преди това в Тбилиси. Но най-важното от сутринта е, че не само опитах хляба (много е вкусен!!!), но и го снимах с господина.

Казваме си довиждане и аз се запътвам към хостел на 2 пресечки разстояние, за да си оставя багажа и да хукна към Мцхета. Посреща ме американец от Лос Анжелис, който последвал мацка до Грузия, а не до Джорджия. Уреждаме детайлите и с метрото пристигам на спирка Дидубе, откъдето трябва да тръгне маршрутката за Мцхета. На мен ми изглежда невероятен хаос, но явно има огранизация. С питане и до маршрутката за Мцхета се стига. Но трябва да изчакам следващата, защото текущата вече е пълна. Не чакам много, може би 10 минути и потегляме. Очаквах да е нервно карането, като софийските маршрутки, които се радвам, че вече не се налага да ползвам. Но не, всичко е добре. Малко практическо инфо: ако си на началната спирка не може да дадеш пари на шофьора, трябва да си купиш билет от будката. А ако спреш маршрутка по пътя й, плащаш като слизаш. Цената до Мцхета е 1 лар.
Пристигам и веднага отивам в катедралата. Има табло-маркировка на ЮНЕСКО. Не ме пускат да вляза. Не мога да мина само със забрадка, трябва и пола. Може да се снима и вътре. Дори със светкавица.

Един чичка ми предлага такси до Джвари (благодаря, Гули, за поправката в произношението), малко се сопва когато питам за цената - ще платя накрая 20 лари, което е изгодно за мен). Тръгваме. Едната му ръка е на клаксона през цялото време. В момента, в който зърва Джвари, се кръсти 3 пъти. Едно рисково изпреварване на завой без никаква видимост. Пристигаме и правя снимка на една двойка. Разменяме няколко думи, стандартното - откъде си - от България, радват се хората, а вие? - от Израел - о, да, била съм там, много ми хареса. Ама ние те видяхме в Тбилиси. Връщат ми услугата за снимката. Та от това пътуване и от тази страна ще имам снимка за архива. От много други нямам доказателство, че лично съм била там.
Фотогенично си е Джвари, но отдалече, кацнало на хълм.

Но гледката от там към река Мтхвари е впечатляваща:

Минавам набързо през манастира, или по-скоро църквата му, Самтамвро:

С помощ на местни вземам маршрутката за Тбилиси (всички надписи на маршрутките са на грузински). В 2ч съм в квартала и срещам случайно Марина. Опитала съм квас. Сиеста. Излизане в центъра на Тбилиси с две цели - намиране на поща, посещение на националния музей. Първата задача не успявам да изпълня. Ако има пощи, то те са маскирани. Музея го минавам с маратонско ходене. Удължили са работното време от 17:30 до 18ч. Златото е впечатляващо. Ние си имаме траки, грузинците - колхи. Друга тема е съветската окупация. Само част от надписите са на английски. Не ми става ясно как така си ги окупирали, а после изведнъж грузинец е бащата на народа, или там, каквото се пада. На връщане вали веднъж. Реших, че това е очакваната буря. Докато се разхождам по "Давит Агхмашенебели" завалява пак. Вече е буря. Уж се бях скрила,  но съм цялата мокра. Добре, че са влезли и са ми затворили прозореца на стаята в хостела. Пак е американецът. Скучае. Предлага ми чай, впечатлен е, че пия бира. Показва ми още една марка, която ще търся утре. Това е той http://www.imdb.com/name/nm2535459/ .

Толкова за днес. Утре рано се надявам да продължа за Гори.