Пътувам със същия вкак, с който предния ден пристигнах в Гори. Всъщност влакът е за 3 града, по някое време разделят вагоните и само последният вагон е за Кутаиси. Пак ми помагат да си кача багажа. Даже този път господинът (не е кондуктор, не знам каква му е длъжността) бяга с чантата ми, защото влакът има само 2 минути престой на Гори.
Не се решавам да попитам дали мога да снимам едно семейство. Мъжът е с грузински черти, но рус със сини очи. Жената е много миловидна, даже красива. Детето беше взело хубавите черти от двамата родители. Не ми се чете книга, затова зяпам през прозореца и уча грузинската азбука. Намерих я в една брошура. Дали са само 32 букви, даже не знам коя точно липсва. Като доказателство за добрата ми краткотрайна памет се оправям с табелите на първата улица. След това табелите стават двуезични.Отказвам да спя в нещо като коридорче и ме завеждат в друга къща, за да имам самостоятелна стая, както ми е резервацията. Сама съм в къщата, избирам си стая. Всички останали туристи са на другото място. Разпитвам Георги за такси до Гелати и той проявява интерес да ме закара. След 15 минути съм в колата. Вземаме и двама германци студенти. С тях почти не размених дума, само разбрах, че ще са дошли по тези земи за 5 седмици. Защо никой не ми даде такава идея докато следвах!
1. Гелати
Утре се надявам да посетя Вани и да продължа към Зугдиди.
No comments:
Post a Comment