Грузия+Армения'2013: 7.Местия

Някои идват в Местия заради гледките, възможностите за туризъм. Аз - да се пострижа. Е, не само заради това. Но откакто дойдох в Грузия всеки ден се оглеждам за фризьорски салон и или нямам време, или има голяма опашка. Та днес му дойде времето.

Сутринта в 7 трябваше маршрутката да ме вземе директно от хостела. Но стана почти 8, а нея я няма. Говорим си с красавеца. Питам го дали някой е броил кравите в Грузия. Той се смее. Ами тук е като в Индия. С тази разлика, че ние си ги и хапваме. С удоволствие. В 8 идва такси да ме вземе, за да ме закара при маршрутката. Чакаме още малко, но явно няма повече желаещи и тръгваме. Освн мен и един грузинец има 3ма поляци, 3ма германци и 5ма израелци. То това е и представителна извадка на туристите в Грузия. След половин час шофьорът спира, за да купи хляб. Предлага и на нас. Поляците мърморят. Те мърмореха и още преди да тръгнем. Защо се чакало. Ами, за да се напълни маршрутката отговарям. А защо иска парите предварително, винаги сме плащали накрая. Така е на първа спирка. Тръгваме отново. След още половин час спираме в заведение. За 20 минути. Но полякинята съвсем недоволства и се пазари да тръгнем след 10. Пътуваме още малко и пак спираме. Има свлачище на пътя.

От двете страни маршрутки с хора. На грузинците не им трябва много време да се договорят да си разменят хората с маршрутките. И ни предлагат да минем пеша по участъка със срутването и после да се качим в друга маршрутка. Двама от израелците се отказват. Вижда им се опасно. Аз съм най-отчайващият случай, защото съм с чанта, а не с раница. Но грузинецът ми я пренесе. Опитах се да му се отблагодаря като му дам 10 лари, но той ми ги върна и каза, че това е обидно. Седим и чакаме във втората маршрутка. Доста. Най-накрая идва хлябът от първата маршрутка. Него сме чакали. Полякът пак мърмори: Хлябът е най-важното на света.

Неусетно пристигаме в Местия. Аз се бях приготвила за дълът път. Гледките са впечатляващи. Върховете на планината са бели. Има река и видях поне 2 водопада...
Къщата, в която съм резервирала стая е близо до центъра. според картата, но  улицата е стръмна и без настилка. После минах още два пъти по нея и още се чудя как съм се изкаяила с чантата. Доста прилично е местенцето. И т.к. сме на високо, има гледки. Сиеста. Пералня. Разходка. От следобед има и wifi. Малко скъпо удоволствие тук в Местия.
Утре се надяам да се включа в група за Ушгули, за да си поделим разходите. А после не знам накъде...