Днес няма много за разказване. За съжаление пътуването ми е към края си. Бавно и полека се придвижвам към София. Маршртуката взема разстоянието от Ереван до Тбилиси за 5 часа с половин час почивка и времето прекарано на границите. Преди тръгване съм чакала половин час да се напълни. Освен мен има още един чужденец, италианец, но той пътува с двама арменци. Помежду си говорят на най-разваления английски, който съм чувала в живота си. Но се разбират добре и се забавляват. Честно казано не успях да разбера кой точно беше италианецът в групата. Шофьорът кара доста бясно. Не се усещат неравностите по пътя. И все едно минавам по непознат за мен път. На път за Ереван тази част от Армения не ми допада особено, но сега ми допада. Дори има гори около Ваназор. И река. Граничарят, като видя паспорта ми, тръгна да звъни по телефона и затвори гишето, за да не чувам разговора. Но според мен никой не му отговори на обаждането и той сложи печата. Така и не разбрах какво го е притеснило. Почивката беше на място с най-вонящия клозет. Направо се задушаваш. И после как да си купиш нещо за ядене от там...
Не бях проверила на коя автогара пристига маршртутката и трябваше да питам шофьора. Ортачала. Не я познах, защото предния път бях взела маршрутка от там, без да влизам в самата автогара. Отклоних предложенията за такси. Питах жената от турска компания за превози да ми обясни как да стигна до близката спирка на метрото. Още ми е неприятно за таксито от летището във Валенсия и избягвам да вземам таксита от авто-/жп-/аеро-гари. Тя ми написа на лист кои маршртуки ми вършат работа. Шофьорът на маршрутката и жената от първата седалка ми крепяха чантата докато пътувахме. От метростанция Исани вече беше лесно за мен.
Избрала съм си хостел близо до метростанция Марджанишвили, на любимата ми улица Давид Агмашенебели. Малко трудно го открих, макар че имам името му и точния адрес. Но в Тбилиси има други сгради във вътрешните дворове, невидими от улицата. Група мъже ми помагат без да ги моля. Много добре изглежда сградата. Това е най-чистото и добре обзаведено място, в което съм отсядала през цялото пътуване. Само моята стая не струва. То не е стая, а просто заградено място от хола, без прозорци, но имам баня. На етажа има още една, вече нормална стая и в нея са отседнали двама американци, които пътуват без елемент на спешност. Вече 4 години са на път и продължават. Това е блогът им:
http://blog.travelpod.com/members/michellendave
Утре - полет до Истанбул и после друг до София.
Не бях проверила на коя автогара пристига маршртутката и трябваше да питам шофьора. Ортачала. Не я познах, защото предния път бях взела маршрутка от там, без да влизам в самата автогара. Отклоних предложенията за такси. Питах жената от турска компания за превози да ми обясни как да стигна до близката спирка на метрото. Още ми е неприятно за таксито от летището във Валенсия и избягвам да вземам таксита от авто-/жп-/аеро-гари. Тя ми написа на лист кои маршртуки ми вършат работа. Шофьорът на маршрутката и жената от първата седалка ми крепяха чантата докато пътувахме. От метростанция Исани вече беше лесно за мен.
Избрала съм си хостел близо до метростанция Марджанишвили, на любимата ми улица Давид Агмашенебели. Малко трудно го открих, макар че имам името му и точния адрес. Но в Тбилиси има други сгради във вътрешните дворове, невидими от улицата. Група мъже ми помагат без да ги моля. Много добре изглежда сградата. Това е най-чистото и добре обзаведено място, в което съм отсядала през цялото пътуване. Само моята стая не струва. То не е стая, а просто заградено място от хола, без прозорци, но имам баня. На етажа има още една, вече нормална стая и в нея са отседнали двама американци, които пътуват без елемент на спешност. Вече 4 години са на път и продължават. Това е блогът им:
http://blog.travelpod.com/members/michellendave
Утре - полет до Истанбул и после друг до София.
No comments:
Post a Comment