Не можело без Татев. Така казват. Но ако ходя до там сама, ми трябва нощувка наблизо и затова решението е екскурзия. По план 12часова. На практика...15ч и половина. То само пътят до там е 5ч. Планини, планини, както тук ги наричат. За мен са голи чукари. Най-много да има паша по тях. За кравите и овцете. Животните не са толкова много, колкото в Грузия, но се срещат. А за хората - арменците казват, че правят хляб и от камъни. Вятърът от предната нощ е издухал маранята и Арарат се вижда ясно (но за съжаление само от прозореца на автобуса):
На отиване спираме за кратко в Нораванк. За затвърждаване на знанията. И за друга гледна точка. Предния път го посетих следобяд, сега сутринта. Да, скалите наистина червенеят. Май от всички манастири в Армения този ми харесва най-много. Според легендата, Момик бил влюбен в дъщерята на местния владетел (Орбелиан). Принцът обещал на Момик да му даде дъщеря си за жена, ако последният построи храм с невиждана хубост за по-малко от 3 години. Е, Момик успял, но принцът не си спазил обещанието и убил Момик. Скалите около Новаранк, което означава 'нов манастир', са червени от кръвта на Момик.
За мен има приятна изненада: в групата са и четиримата испанци, с които се придвижих от Тбилиси до Ереван. Много са приятни испанците, но мълчат само, когато спят:
(Надявам се, не се сърдят, че публикувам снимката.) В групата сме всякакви - напр. двойка от Уругвай, арменци по кръв и живеещи в Канада, американец, англичанин, две финландки, арменец, живеещ във Франция, носещ Canon 5D Mark III, други французи, много арменци.
При манастира Татев има промени. Властите се стремят да направят района туристически. От края на 2010г има лифт до Татев, за който се твърди, че е най-дългият лифт (5.7км) без междинна станция. Неудобството е, че лифтът има само 2 кабини, всяка от които побира 25 човека и е на интервал от 15-20 минути. Освен, че може да се наложи да чакаш следващия лифт, ако преди теб е дошла голяма група, времето за връщане те ограничава. Има вариант лифтът да се вземе в едната посока. Та това са оправдания защо не мога постигна ефекта-картичка за снимките.
Обядът в ресторанта до станцията на лифта е отврат, нищо че изглежда прилично:
Снимки от лифта:
От станцията на лифта:
Татев:
На връщане, точно на залез слънце, сме в Карахундж, арменския Stonehenge. Бил по-древен от Stonehenge и от пирамидите, и нямал нищо общо с Заратустра.
На отиване спираме за кратко в Нораванк. За затвърждаване на знанията. И за друга гледна точка. Предния път го посетих следобяд, сега сутринта. Да, скалите наистина червенеят. Май от всички манастири в Армения този ми харесва най-много. Според легендата, Момик бил влюбен в дъщерята на местния владетел (Орбелиан). Принцът обещал на Момик да му даде дъщеря си за жена, ако последният построи храм с невиждана хубост за по-малко от 3 години. Е, Момик успял, но принцът не си спазил обещанието и убил Момик. Скалите около Новаранк, което означава 'нов манастир', са червени от кръвта на Момик.
При манастира Татев има промени. Властите се стремят да направят района туристически. От края на 2010г има лифт до Татев, за който се твърди, че е най-дългият лифт (5.7км) без междинна станция. Неудобството е, че лифтът има само 2 кабини, всяка от които побира 25 човека и е на интервал от 15-20 минути. Освен, че може да се наложи да чакаш следващия лифт, ако преди теб е дошла голяма група, времето за връщане те ограничава. Има вариант лифтът да се вземе в едната посока. Та това са оправдания защо не мога постигна ефекта-картичка за снимките.
Обядът в ресторанта до станцията на лифта е отврат, нищо че изглежда прилично:
Татев:
No comments:
Post a Comment