Времето обещава да е слънчево, но ... утре. Днес е според прогнозата. Позволявам си да се излежавам повече днес. Не много, зашото тук са с един час напред от биологичния ми часовник. През лятото. През зимата сигурно с два.
Решила съм да опитам закуската. Явно все пак съм най-ранобудната. Марина започва да сервира. Притеснено попитах дали всичко това е за мен. Да!
Как ли си похапват за обяд или за вечеря. Хлябът има много интересна форма. Трябва да го снимам. И да го опитам. По-късно днес ми миришеше на хляб. Както в детството ми.
Тръгвам по маршрута от вчера. Първо по "Марянишвили". Поне две пресечки на тази улица са с магазини за хранителни стоки. Почти един до друг. Има и едва баба с буре с "квас". Сърди се, когато се опитвам да я снимам. Мисля да го пробвам, но от сутринта ли? Като казах, че съм очаквала да е по-лъскаво в Тбилиси, не бях съвсем права. Още снощи ми направи впечатление "Давит Агхмашенебели". Но за това после. Продължавам по, както го нарекох, Лъвовия мост. Защо ли? Ето защо:
И след малко се озовавам на бул. Руставели. Началотото й не е много впечатляващо, но след това се поправя. Малко ми е досадно вмъкването на снимки, затова ще ми повярвате. То и повествованието доскуча. Та след шляене насам-натам и спиране тук-там за снимки ситгнах до новия мост (на мира) над река Мтквари, която незнайно защо в България я наричат река Кура. (в Уикипедия пише защо).
Върнах се обратно до лифта. Много практично в Тбилиси използват картата за метрото. Купуваш си карта за 2 лари и след това си я зареждаш с пари и си пътуваш с нея. Та и за лифта се използва. Бях чела, че се употрeбява и в автобусите, но това още не е изпробвано. (Първо пътуване с метрото 0.50 лари, лифт - 1 лар; 1 лар е приблизително 1 лев). Основната забележителност освен панорамата над Тбилиси е Майка Грузия:
(Вторият кадър е малко непредставителен, но зад мен беше пропаст, така че не приемам критики)
Ето малко панорамни снимки (тук може да ме критикувате, колкото искате)
След това слизане по стълбите, кафе до хамама и обратно покрай джамията нагоре към крепостта Нарикала.
Да ви кажа: вътре в крепостта няма път до лифта. Аз проверих. След това палих свещ в църквата и притесних сватбарите. Не съм снимала още хора тук. Не ми е удобно. Обратно с лифта и имах да наваксвам с църквите. Първо - Метекхи.
От там има гледка обратно към крепостта:
След това тръгвам катедралата Тсминда Самеба (Може би Тсминда значи катедрала, не знам). Е тук се пребих. От някаква неравност на тротоара. Местните ме гледат обидено. Продължавам куцукайки. Не само катедралата е огромна. Цялото пространство около нея усилва представата за мащабност. Но все пак е стилно, доколкото аз разбирам.
Следва спускане до президентския дворец, после през неяъобразимо тъмен и страшен подлез (не знам какво правеха тези там, в които щях да се блъсна), малко лутане и излизане обратно на "Руставели". Църквата там вече ми се струва малка. Пробвам метрото за 2 сприрки. Не знам на каква дълбочина е. Трябва да има сайт с класация. Асансьорът е само един и ми се вие свят като гледам надолу. Там табелата е много разбираема. Излизам на "Давит Агхмашенебели". Тук всички къщи са хубави и с оправени фасади. Изобщо в Тбили тече реконструкция. Сигурно след 5г ще е много представителен град. Оше малко снимки за финал:
No comments:
Post a Comment