Да си крава в Грузия! Не е зле. Навсякъде са. Но и да си прасе тук не е зле. И тук прасетата пасат спокойно по улиците. Както гъски, пуйки,.. Грузинските шофьори слаломират не заради дупките (срещат се тук-там, но не са нещо обичайно), а заради кравите по пътя. Виж пешеходците трябва сами да се грижат за себе си. Стига да не са крави. Интересно, че при толкова много животни, не мирише на обори както в България.
След голямо двоумене решавам, че ще ходя до Зугдиди и от там ще взема маршрутката за Местия. И то, за да посетя Вани. Ставам рано, макар и трудно, приготвям се, но няма кого да питам дали мога да си оставя багажа. Не са ранобудни тук. Разбирам ги, и аз бих подремнала повече. Нямам голям избор. Дори и да тръгна за Местия пак трябва да ги будя. Успявам с много тропане. Вземам такси до автогарата. Не съм сигурна, че шофьорът ме е разбрал, че искам да ме закара до маршрутката за Вани, а не до самото Вани. Успокоявам се, когато виждам МакДоналдс и си спомням инструкциите, че автогарата е до въпросната верига за бързо хранене. (Във всеки град има МакДоналдс. Един брой, но пак е много за Грузия. С толкова вкусна храна, за какво ти е да ходиш до тази отврат). Чакам да дойде маршрутката. Така са ми казали. Не мога да разбера господинът до мен освен кафе какво друго ми предлага. Но и не държа да разбера. Шофьорите на маршрутки рекламират стоката си с викове като продавачи на пазара. Разочаровани са, че не искам нито в Тбилиси, нито в Местия да ходя. Добре, че някакъв човек е чул, че аз съм за Вани и ме извиква, когато маршрутката преминава. Преминава, за да отидем на друг паркинт, където разчитам Вани на бараката отсреща. От крава на крава стигаме до Вани. Подготвена съм, че музеят, цел на пътуването, е на 15 минути от центъра. Но когато пристигам на въпросното място, се вижда строеж. Докато се помайвам идва един тип и го питам за музея. В ремонт е. Мога ли да разгледам. Ами да, заповядайте. Това е първият етаж, това е вторият. Стените са изтърбушени. Строителна площака. А експонатите къде са? А, те са в друга сграда, нагоре след моста. А отворено ли е? Ами едва ли, днес е шабат. Хххх. Побеснявам на себе си, но решавам да проверя. Отивам до въпросната сграда. Заключено. Има постройка с охрана. Не проявяват интерес към мен. Питам ги дали може да се посети музея. Ами да - и извикват управника. Та не беше зян цялото пътуване, но трябваше набързо да разгледам, че имат гости италианци, които правят филм за музея. Та в общи линии, ако човек не е заклет археолог, което беше една от детските ми мечти да стана такъв, няма за какво да се разхожда до там. Нали българите само от злато се интересуваме, златото е в музея в Тбилиси, а в този във Вани са копия. В интерес на истината в момента те са посгъчкали екпозицията. После ще си я върнат в ремонтираната сграда.
Връщам се в Кудаиси и питам за маршрутка за Зугдиди. До следващата има време колкото да се върна до хостела и да си взема багажа. И малко в резерв, който изразходвам за едно връщане отново до хостела, че съм си забравила слънчевите очила. Едни оставих в Петра. Тези си ги искам.
В маршрутката за Зугдиди има двойка поляци. Оказа се, че веднага ще вземат друга маршрутка от Зугдиди до Местия. Но аз вече съм резервирала стая в хостел в Зугдиди. Чудя се дали да не продължа с поляците, но в крайна сметка оставам в Зугдиди. Много са приятни собствениците на хостела. И най-накрая да видя красив мъж в Грузия. В стаята ми има раница на мацка от Монтевидео! Надявам се да я засека. Има фестивал на бирата в центъра, Запътвам се натам. Бирата не е безплатна, но си купуваш талончета по 1.5 лари едното и ги даваш на девойките да ти сипят от маркта бира, която предпочиташ. Мъжете се кефят двойно, защото девойките са на платформи и като се наведят, за да подадат бирата, се вижда част ог гъдите им, иначе в униформи. За това не трябва човек да знае грузински, за да го разбере. Музиката е рок и рок-енд-рол. Пия си биричката и зяпам народа.
Прибирам се в хостела. Със съжаление установявам, че раницата я няма в моята стая. Но след малко се появява тя, Марина от Уругвай. Напуснала е работа и със спестените пари планира да пътува три месеца. Първа спирка е България. И остава там 3-4 седмици. Много й харесва. Аз пък се надявам някой ден да стигна до нейната страна....
След голямо двоумене решавам, че ще ходя до Зугдиди и от там ще взема маршрутката за Местия. И то, за да посетя Вани. Ставам рано, макар и трудно, приготвям се, но няма кого да питам дали мога да си оставя багажа. Не са ранобудни тук. Разбирам ги, и аз бих подремнала повече. Нямам голям избор. Дори и да тръгна за Местия пак трябва да ги будя. Успявам с много тропане. Вземам такси до автогарата. Не съм сигурна, че шофьорът ме е разбрал, че искам да ме закара до маршрутката за Вани, а не до самото Вани. Успокоявам се, когато виждам МакДоналдс и си спомням инструкциите, че автогарата е до въпросната верига за бързо хранене. (Във всеки град има МакДоналдс. Един брой, но пак е много за Грузия. С толкова вкусна храна, за какво ти е да ходиш до тази отврат). Чакам да дойде маршрутката. Така са ми казали. Не мога да разбера господинът до мен освен кафе какво друго ми предлага. Но и не държа да разбера. Шофьорите на маршрутки рекламират стоката си с викове като продавачи на пазара. Разочаровани са, че не искам нито в Тбилиси, нито в Местия да ходя. Добре, че някакъв човек е чул, че аз съм за Вани и ме извиква, когато маршрутката преминава. Преминава, за да отидем на друг паркинт, където разчитам Вани на бараката отсреща. От крава на крава стигаме до Вани. Подготвена съм, че музеят, цел на пътуването, е на 15 минути от центъра. Но когато пристигам на въпросното място, се вижда строеж. Докато се помайвам идва един тип и го питам за музея. В ремонт е. Мога ли да разгледам. Ами да, заповядайте. Това е първият етаж, това е вторият. Стените са изтърбушени. Строителна площака. А експонатите къде са? А, те са в друга сграда, нагоре след моста. А отворено ли е? Ами едва ли, днес е шабат. Хххх. Побеснявам на себе си, но решавам да проверя. Отивам до въпросната сграда. Заключено. Има постройка с охрана. Не проявяват интерес към мен. Питам ги дали може да се посети музея. Ами да - и извикват управника. Та не беше зян цялото пътуване, но трябваше набързо да разгледам, че имат гости италианци, които правят филм за музея. Та в общи линии, ако човек не е заклет археолог, което беше една от детските ми мечти да стана такъв, няма за какво да се разхожда до там. Нали българите само от злато се интересуваме, златото е в музея в Тбилиси, а в този във Вани са копия. В интерес на истината в момента те са посгъчкали екпозицията. После ще си я върнат в ремонтираната сграда.
Връщам се в Кудаиси и питам за маршрутка за Зугдиди. До следващата има време колкото да се върна до хостела и да си взема багажа. И малко в резерв, който изразходвам за едно връщане отново до хостела, че съм си забравила слънчевите очила. Едни оставих в Петра. Тези си ги искам.
В маршрутката за Зугдиди има двойка поляци. Оказа се, че веднага ще вземат друга маршрутка от Зугдиди до Местия. Но аз вече съм резервирала стая в хостел в Зугдиди. Чудя се дали да не продължа с поляците, но в крайна сметка оставам в Зугдиди. Много са приятни собствениците на хостела. И най-накрая да видя красив мъж в Грузия. В стаята ми има раница на мацка от Монтевидео! Надявам се да я засека. Има фестивал на бирата в центъра, Запътвам се натам. Бирата не е безплатна, но си купуваш талончета по 1.5 лари едното и ги даваш на девойките да ти сипят от маркта бира, която предпочиташ. Мъжете се кефят двойно, защото девойките са на платформи и като се наведят, за да подадат бирата, се вижда част ог гъдите им, иначе в униформи. За това не трябва човек да знае грузински, за да го разбере. Музиката е рок и рок-енд-рол. Пия си биричката и зяпам народа.
Прибирам се в хостела. Със съжаление установявам, че раницата я няма в моята стая. Но след малко се появява тя, Марина от Уругвай. Напуснала е работа и със спестените пари планира да пътува три месеца. Първа спирка е България. И остава там 3-4 седмици. Много й харесва. Аз пък се надявам някой ден да стигна до нейната страна....
No comments:
Post a Comment