Отказвам се от Казбеги. Боли ме. Но няма как да успея за един ден до там и обратно. Първата маршрутка натам е в 9, а последната обратно - в 5. Дори и да приемем, че пътят е само 3 часа (а той може да се проточи повече, ако шофьорът реши 1ч да пие кафе, освен това маршрутката може да не тръгне в 9, ако няма достатъчно пътници) и час и половина изкачване до Степантсминда и слизане, сметката е с точност на Пи 3.14, а не искам да изпусна пътуването на Ереван. Може би е грешка. Сигурно. Но не е свързано с това, че е петък 13ти...
Решавам се на кратка екскурзийка до Ананури. Проучването показва, че маршрутките тръгват от Дидубе. Позволявам си да се поизлежавам повече и в крайна сметка след лутане из "дворовете с маршрутки" (те са 3 там) намирам търсената в 9:15. Наложи се да чакам до 10:30, за да потеглим. Оставят ме в Ананури в 11:30. До 12 вече съм разгледала, а следващата маршрутка за Тбилиси е в 1. Няма кафе или чай, само вода, безалкохолни и сувенири. Много групи спират. Повечето сигурно на път за Казбеги. Чакането на маршрутка на пътя не е много приятно преживяване. Крепостта е извън градчето, което дори не виждам, след един завой, до мост. Трябва да се гледа постоянно за маршрутка. Дала съм си 45 минути, ако не успея с маршрутката, ще стопирам. В 13:10 спирам минаващата маршрутка за Тбилиси. Съвет: т.к. табелите на маршрутките нормално са само на грузински, научете поне как се пише града, в който отивате. А ако има местни, направо ги помолете те да ви спрат маршрутката. Днес нямаше никакви. И още нещо: освен с Казвбеи, Ананури може да се съчетае с Мтцхета, но ако се придвижвате с маршрутки, тогава по-добре първо да отидете до Ананури, защото маршрутките са през 2 часа и в 5 е последната, докато до Мцхета те са на половин час. Малко снимки:
Връщам се на Дидюбе. Бях ви споменала за квас. Ето така изглеждат буренцата:
В подлеза пък снимат нещо, може би реклама:
Довиждане, Тбилиси! Утре пътувам за Ереван.
Решавам се на кратка екскурзийка до Ананури. Проучването показва, че маршрутките тръгват от Дидубе. Позволявам си да се поизлежавам повече и в крайна сметка след лутане из "дворовете с маршрутки" (те са 3 там) намирам търсената в 9:15. Наложи се да чакам до 10:30, за да потеглим. Оставят ме в Ананури в 11:30. До 12 вече съм разгледала, а следващата маршрутка за Тбилиси е в 1. Няма кафе или чай, само вода, безалкохолни и сувенири. Много групи спират. Повечето сигурно на път за Казбеги. Чакането на маршрутка на пътя не е много приятно преживяване. Крепостта е извън градчето, което дори не виждам, след един завой, до мост. Трябва да се гледа постоянно за маршрутка. Дала съм си 45 минути, ако не успея с маршрутката, ще стопирам. В 13:10 спирам минаващата маршрутка за Тбилиси. Съвет: т.к. табелите на маршрутките нормално са само на грузински, научете поне как се пише града, в който отивате. А ако има местни, направо ги помолете те да ви спрат маршрутката. Днес нямаше никакви. И още нещо: освен с Казвбеи, Ананури може да се съчетае с Мтцхета, но ако се придвижвате с маршрутки, тогава по-добре първо да отидете до Ананури, защото маршрутките са през 2 часа и в 5 е последната, докато до Мцхета те са на половин час. Малко снимки:
Привечер излизам на разходка из Тбилиси:
Това са плодове, предлолагам, но не знам как се казват. Вторите си ги купих:
Опитвам Churchkhela. Вкусно. Правилно съм си го нарекла пестил. Не съм яла турския вариант/. В грузинския има ядки.
No comments:
Post a Comment