Днес няма много за докладване. По-голямата част от деня прекарах в път. Снощи след чашката чача ми беше трудно да правя каквото и да е. Първоначалният план да летя от Местия до Тбилиси е неизпълним. Няма вече такива полети. Бях попаднала на информация, че можеш да се свържеш с някакъв летец и той да те закара, но май и това го няма вече. Германците били резервирали полет, но се оказало, че всъщност това е чартър и се откавали, когато станало ясно, че трябва да платят и обратния полет на летеца. Следващият вариат беше да се придвижа до Вардзия или поне до Акхалкалаки, което е възможно - с маршрутката за Тбилиси до Хашури и от там с друга маршрутка. Но пречката се оказа цената на нощувката. Предполагам, че човек на място може да намери нещо на поносима цена, но аз не се справих със задачата в интернет.
И остана най-неудобният за мен вариант - с маршрутка от Местия до Тбилиси, която взема разстоянието за 10-12 часа. Тя не само, че тя тръгва рано - в 6, но се предполага да си при нея още в 5, ако не за друго, за да си избереш място.
Биологичният ми часовник е още по българско време. Което означава да стана в 3:30, за да хвана въпросната маршрутка. Вечерта със замаяна от чашата чача глава (липсват ми тренировки) резервирах що-годе първия хостел, който намерих. А това в общия случай е губеща стратегия. Резервирах си стая за 4 нощувки с идеята да правя еднодневни екскурзии. Сутринта не успях да се вляза в интернет, за да проверя варианта - маршрутка до Кудаиси и ота там влак - с цел да спестя малко часове в маршрутката.
В 5:25 вече съм на спирката на маршрутката. Оказа се, че има само едно празно място и потегляме малко след като се качвам, т.е. половин час по-рано от обявеното време.
Завоите си казват думата и едно дете и една девойка повръщат. Детето доста се измъчи. Спомних си как като малка имах този проблем и ми беше много тежко, когато пътувахме Малко Търново (където нашите имаха договор за 6г) и Бургас или пък при Шипка... След 2 часа шофьорът спира за кафе. Паузата е повече от час. Освен мен има две израелки. Другите са местни. На мен първо ми говореха на грузински, докато се оплаках, че не разбирам. После ме питаха дали съм еврейка. Досега според местните съм минавала за испанка в Тунис, американка в Испания и т.н. Потегляме отново. Вече е светло и може да се наслаждавам на гледките. Все едно Панчаревското езеро, умножено по н-пъти, е излято в Искърското дефиле. ("От Витоша по-високо нЕма.") И пак не е достатъчно. Донякъде ми напомня Которския залив. А местните го имат за даденост. Както обикновено. Към обяд правим още една едночасова почивка. И към 3 вече сме на гарата в Тбилиси. Т.е. сме взеки разстоянието за 7:30ч без да броим почивките. Но естествено шофьорът кара много бързо. Случва се в двулентов път да има едновременно 3 коли - изпреварващата е в средата. От преди Гори има магистрала. По някое време имаше ограничение за 70км в дясната лента и 90км в лявата. След малко на табло изписаха: "108km/h. Slow". И шофьорът натисна педала за газта.
Справих се с багажа в метрото.
Хостелът се държи от руснаци. На мен ми се струва много мизерно, но пък те са доста милички. Тук няколко човека вече явно се познават и играят шах, готвят и пр. Но всички пушат. Навсякъде.
Излязох с идеята да търся пощата. Америханецът ми беше обяяснил къде е и ме беше предупредил, че да пратиш една картичка струва 4 лари. Рускинята потвърди адеса. Това е важно, защотото това, че има поща тук не означава непременно, че можеш да изпращаш картички от нея. Оказа се, че работи до 5, а не както твърдяха до 6. Не ми върви с пощата и това е.
Направих обиколка на познатите и не толкова познати места.
Утре ще се опитам да стигна до Телави. И да се върна.
И остана най-неудобният за мен вариант - с маршрутка от Местия до Тбилиси, която взема разстоянието за 10-12 часа. Тя не само, че тя тръгва рано - в 6, но се предполага да си при нея още в 5, ако не за друго, за да си избереш място.
Биологичният ми часовник е още по българско време. Което означава да стана в 3:30, за да хвана въпросната маршрутка. Вечерта със замаяна от чашата чача глава (липсват ми тренировки) резервирах що-годе първия хостел, който намерих. А това в общия случай е губеща стратегия. Резервирах си стая за 4 нощувки с идеята да правя еднодневни екскурзии. Сутринта не успях да се вляза в интернет, за да проверя варианта - маршрутка до Кудаиси и ота там влак - с цел да спестя малко часове в маршрутката.
В 5:25 вече съм на спирката на маршрутката. Оказа се, че има само едно празно място и потегляме малко след като се качвам, т.е. половин час по-рано от обявеното време.
Завоите си казват думата и едно дете и една девойка повръщат. Детето доста се измъчи. Спомних си как като малка имах този проблем и ми беше много тежко, когато пътувахме Малко Търново (където нашите имаха договор за 6г) и Бургас или пък при Шипка... След 2 часа шофьорът спира за кафе. Паузата е повече от час. Освен мен има две израелки. Другите са местни. На мен първо ми говореха на грузински, докато се оплаках, че не разбирам. После ме питаха дали съм еврейка. Досега според местните съм минавала за испанка в Тунис, американка в Испания и т.н. Потегляме отново. Вече е светло и може да се наслаждавам на гледките. Все едно Панчаревското езеро, умножено по н-пъти, е излято в Искърското дефиле. ("От Витоша по-високо нЕма.") И пак не е достатъчно. Донякъде ми напомня Которския залив. А местните го имат за даденост. Както обикновено. Към обяд правим още една едночасова почивка. И към 3 вече сме на гарата в Тбилиси. Т.е. сме взеки разстоянието за 7:30ч без да броим почивките. Но естествено шофьорът кара много бързо. Случва се в двулентов път да има едновременно 3 коли - изпреварващата е в средата. От преди Гори има магистрала. По някое време имаше ограничение за 70км в дясната лента и 90км в лявата. След малко на табло изписаха: "108km/h. Slow". И шофьорът натисна педала за газта.
Справих се с багажа в метрото.
Хостелът се държи от руснаци. На мен ми се струва много мизерно, но пък те са доста милички. Тук няколко човека вече явно се познават и играят шах, готвят и пр. Но всички пушат. Навсякъде.
Излязох с идеята да търся пощата. Америханецът ми беше обяяснил къде е и ме беше предупредил, че да пратиш една картичка струва 4 лари. Рускинята потвърди адеса. Това е важно, защотото това, че има поща тук не означава непременно, че можеш да изпращаш картички от нея. Оказа се, че работи до 5, а не както твърдяха до 6. Не ми върви с пощата и това е.
Направих обиколка на познатите и не толкова познати места.
Утре ще се опитам да стигна до Телави. И да се върна.
No comments:
Post a Comment