Saturday, September 14, 2013

Грузия+Армения'2013: 13.До Ереван през Ахтала, Хахпат и Санахин

Грузинските археолози отрили кабели от преди 4 хиляди години. Според тях интернетът бил открит в Грузия.
Арменските им колеги, за да не останат по-назад и те копали, копали, но нищо не открили. Значи арменците са имали wifi.

Турците и азербайджанците се помолили на Аллах нещо лошо да сполети Армения. Господ изпратил земетресение, но Азербайджан и Турция също били засегнати. Като се жалвали, Господ им отговорил: "Гледал съм стара карта".

Така в шеги, легенди и истории от близкото минало минава пътят. Бях решила да подходя по подобен начин - с такси от Тбилиси до Ереван със спирки в Хахпат и Санахин. Но тогава намерих предложение на един хостел за подобен трансфер на половин цена. Арпине се оказва мацка. Разменихме си няколко имейла и не знам защо очаквах да е мъж. Малко изнерящо започна денят. Трябваше да ме вземат от 9ч от Площада на свободата. Чакам, а ги няма. Установих, че съм си записала само адреса, но не и телефонът им. Помолих портиера на близкия 5* (предполагам) хотел да ми намерят телефонния номер. И той отиде на рецепцията да го търси. Аз през това време видях, че има wifi на улицата (Tbilisi loves you - както те посрещат още на летището). Но междувременно дойдоха от хостела, портиерът също ми донесе телефонния номер. Как мислите: България това може ли да се случи? Арпине се извини за закъснението. Мястото до шофьора беше за мен.
Когато един ексурзовод си обича работата, ще те засипе с информация, но някакси неусетно. Така например научавам, че до границата живеят азери. Били се заселили там още по времето на СССР и след разпадането на Съюза остават. Ако семейството има мома за женене, на входната врата това е отбелязано с червена боя. Значи и едно време е имало реклами, но малко от по-друг вид.
Минаваме границата. На представителите на страни с визов режим с Армения не им е лесно. Понякога разпитът трае часове, а въпросите са безумни. За щастие на нас вече не ни е нужна виза. В групата сме аз, двойка от Нова Зеландия и четирима испанци. Нетипични туристи за Грузия. Мъжът от Нова Зеландия споделя, че има прабаба арменка. А жена му е аборигенка и вярваща християнка. Испанците твърдят, че всъщност са каталанци, но говорят на испански и аз тайно подлушвам. Никой от нас не е в първа младост, също нетипично за масовия турист в Грузия.
Първа спирка - в Ахтала. От нея мога да покажа снимки:


 Твърди се, че това е най-старата църква със стенописи в света. Изобщо всичко в Армения е първо, най-най, произлязло от тук.
Тези пръстени са свързани с легенда, че царят посетил Ахтала. Работник видял му златния пръстен и изработил копие на пръстена от мед. Царят харесал копието и двамата си разменили пръстените. Тази скулптура я поставили преди няколко години и оттогава е хит сред младоженците - има изрисувани скорпион, змия и скорпион и като ги стъпчеш, се оттърваваш от злото.
Районът е миньорски. Добиват медна руда. Все още част от мината работи за разлика от лифта, една кабинка на който вече 20+ години си виси. Деца ни надушават и повечето от тях се опитват да ни продадат по къс руда. Изобщо Армения си прилича с България по изоставените предприятия от соца и лошите пътища. Пътят до Ереван е в кърпени дупки, една до друга.

Време е за обяд. Завеждат ни в семейство, чиято къща после ще забележа, че всъшност е фургон. Храната е много вкусна и докато опитам всички салати и постни ястия съм преяла. А напитката е нещо, което наричат лимонада, но си признават, че е от всякакви други плодове, само не от лимони. Само аз я оценявам. Напомня ми алтай или в момента не си спомням другата напитка от детството ми.



Посещаваме Хахпат и Санахин. Уточнявам с Арпине, че "х"-тата се четат на арменски.

Хахпат









 Тук единият испанец се пробва да му се изпълни намисленото желание:
Ето така изглеждат арменските блокове:
Соц ахритектурата преобладава. Не беше така в Грузия.
Санахин:





Спираме за по десерт:

Ето как се пече хлябът и в Армения, и в Грузия:





 Този пич поиска да го снимам:


В момента съм в хостел, който представлява 2 апартамента в соц блок. Малко ми е странно, все едно съм се върнала с машина на времето.

3 comments:

Flado said...

Дръпни си драйвер за exFAT

Flado said...

"Напомня ми алтай или в момента не си спомням другата напитка от детството ми."
-- етър?

Childish said...

да, да, етър беше

Post a Comment