- Защо отивате в Гори? - пита ме жената до мен. - Заради музея на Сталин?. Аз не го харесвам - допълва тя, след като отговарям, че Уплистсикхе е моята цел. Разговаряме във влака. Избрала съм това превозно средство не защото е било любимото на въпросната политическа личност, а защото не се виждам да се кача на ескалатора на метрото с чантата, а още по-малко съм виждала някой да пренася обемист багаж с маршрутка. Изобщо тук не се виждат хора с много багаж. За закупуването на билет си трябва паспорт. Питам на кой коловоз е влакът. Таблата се обновявали на 5 минути. Има два вида табла. Едното е двуезично, но показва пристигащите влакове. Другото е за свободните места във влаковете - разбирам само това, защото останалото е на грузински. (Както пред полицейското управление за чужденци в София имаше едно табло с Информация/Information и след това само на български. Поне беше така преди няколко години). Останалата маловажна информация като на кой коловоз е съответният влак я съобщават на грузински. Добре, че мацката на гишето в крайна сметка ми я каза. После я чух и на английски да говори със следващите клиенти. Моят влак е от социалистическата ера. Иначе явно са го поддържали, но старото си е старо. Обичам да пътувам с влак. С уговорката, че е на Renfe. Влакът на съседния коловоз е по-модерен. Жената до мен е лекарка. Работи в Гори и се прибира 2 пъти седмично в Тбилиси. Черпи ме с бонбони. От там тръгна приказката.
Много трудно намирам пансиона. Много хубава двуетажна къща. Отвътре. Отвън не ми е направила впечатление. Обзавеждането ми харесва. Собственичката е била лекарка. В сравнение с медицината сегашното й занимание й се вижда лесно. Обяснява ми вариантите да стигна до Уплистсикхе. Избирам последния, с такси, не само до Уплистсикхе, но и до две църкви. Таксито пристига след 10 грузински минути. Бях се запознала с израелката, която е била в моята стая преди мен и си чака десетте минути за нейното такси. Шофьорът е приятен. Наела съм го за 3 часа и доста информация обменяме през това време, въпреки че аз не съм от най-приказливите хора на планетата. В много неща съвременните Грузия и България си приличат. Няма работа. Тук работа имало само в полицията или в армията. Или в някакъв бизнес като него самия. Работи от 7 до 23ч. Плаща 8 лари на фирма, за да получава повиквания. Още 20 лари за бензин, т.е. 28 лари разходи на ден. Ако успее да изкара отгоре е добре. Имат емиграция. Колкото грузинци са в страната, толкова и странство. Например синът му със семейството си е във Франция и му праща пари. Там изкарва 2300 евро и от тях 300 отиват за баща му. Взел е кредит с 25% лихва. Тук не е както при вас в Европа. Въздържам се да питам последно Грузия в Европа ли е или не. За него явно не е. Искат им визи и за Европа, и за Русия. Не успявам да излъжа колко ми е заплатата. Тук толкова получават президентът и министрите. Друга тема за сравние са езиците ни. Вие нямате "ч". Как да нямаме, имаме казвам. Ами не, това е "ч". Честно казано не правя разлика между двата звука, които издава. Демонстрира ми всеки странен звук в грузинския. Затова имали 33 букви в азбуката. Смее се, когато оборвайки го, че българският е мек като другите славянски езици, му цитирам руснаците, че българите сме говорили руски като грузинци. (Тук се имали предвид други българи, не мен.) Или как наричаме легналия полицай. Те присветват с фарове за поздрав. Това с предупреждението за катаджия е било през социализма. Сега имали само патрулки, няма "засади". Междувременно съм посетила Гори Джвар (Джвар означава кръст), Уплистсикхе и Атени Сиони. Малко снимки:
Gori Jvar:
От там можело да се види половин Грузия:
Ateni Sioni:
Uplistsikhe:
Връщаме се в Гори, слизам в стария град. Къщите изглеждат добре, но са празни:
Това е музеят на Сталин. Въпреки, че имах доста свободно време в Гори, се въздържах да го посетя:
На пазара винаги има специфики:
"Тоалетната" там надмина всичко, което съм виждала в България и в арабския свят. Трябваха ми часове, за да се възстановя. Достигна усещането, когато като малка баба ми искаше да й помагам да разфасова една сърна.
Продължавам към крепостта. Тя изглежда по-добре отдолу.
Малко гледки отгоре:
На връщане срещам младата двойка с бебе на няколко месеца в количка, които видях и в Уплистсикхе. Ето това се казва ентусиасти. Количката и на двете места трябва да се носи на ръце.
Още малко снимки:
Пак търся къде съм отседнала. Пак голямо лутане. Утре отивам на гарата с такси! Следваща спирка: Кутаиси.
Много трудно намирам пансиона. Много хубава двуетажна къща. Отвътре. Отвън не ми е направила впечатление. Обзавеждането ми харесва. Собственичката е била лекарка. В сравнение с медицината сегашното й занимание й се вижда лесно. Обяснява ми вариантите да стигна до Уплистсикхе. Избирам последния, с такси, не само до Уплистсикхе, но и до две църкви. Таксито пристига след 10 грузински минути. Бях се запознала с израелката, която е била в моята стая преди мен и си чака десетте минути за нейното такси. Шофьорът е приятен. Наела съм го за 3 часа и доста информация обменяме през това време, въпреки че аз не съм от най-приказливите хора на планетата. В много неща съвременните Грузия и България си приличат. Няма работа. Тук работа имало само в полицията или в армията. Или в някакъв бизнес като него самия. Работи от 7 до 23ч. Плаща 8 лари на фирма, за да получава повиквания. Още 20 лари за бензин, т.е. 28 лари разходи на ден. Ако успее да изкара отгоре е добре. Имат емиграция. Колкото грузинци са в страната, толкова и странство. Например синът му със семейството си е във Франция и му праща пари. Там изкарва 2300 евро и от тях 300 отиват за баща му. Взел е кредит с 25% лихва. Тук не е както при вас в Европа. Въздържам се да питам последно Грузия в Европа ли е или не. За него явно не е. Искат им визи и за Европа, и за Русия. Не успявам да излъжа колко ми е заплатата. Тук толкова получават президентът и министрите. Друга тема за сравние са езиците ни. Вие нямате "ч". Как да нямаме, имаме казвам. Ами не, това е "ч". Честно казано не правя разлика между двата звука, които издава. Демонстрира ми всеки странен звук в грузинския. Затова имали 33 букви в азбуката. Смее се, когато оборвайки го, че българският е мек като другите славянски езици, му цитирам руснаците, че българите сме говорили руски като грузинци. (Тук се имали предвид други българи, не мен.) Или как наричаме легналия полицай. Те присветват с фарове за поздрав. Това с предупреждението за катаджия е било през социализма. Сега имали само патрулки, няма "засади". Междувременно съм посетила Гори Джвар (Джвар означава кръст), Уплистсикхе и Атени Сиони. Малко снимки:
Gori Jvar:
Това е музеят на Сталин. Въпреки, че имах доста свободно време в Гори, се въздържах да го посетя:
Продължавам към крепостта. Тя изглежда по-добре отдолу.
На връщане срещам младата двойка с бебе на няколко месеца в количка, които видях и в Уплистсикхе. Ето това се казва ентусиасти. Количката и на двете места трябва да се носи на ръце.
Още малко снимки:
1 comment:
Смело...
Post a Comment